Събирах обич разпиляна
тъй както просякът трохи,
от минало неизживяно
мигът изгаря и тежи.

Пребродих пътища незнайни,
завръщах се в живота нов
за ласки парещи, свенливи
и шепот, молещ за любов.

Сега съм тук и всяка сянка
пробужда старата тъга,
за време скъпо, проиграно
и болка с евтина цена.

Танцувам в залеза на дните
забравен танц на любовта,
а дансингът на самотата
е мой единствен съдия.